четвъртък, 14 януари 2016 г.

„Отблъскващо щастие“ на Гийермо Мартинес

   Мартинес разказва мистерии
   
   Сборникът „Отблъскващо щастие“ („Колибри“, 2015, с превод на Маня Костова) ме изненада приятно. Не познавам Мартинес като автор и дни наред се чудех дали да му гласувам доверие. Винаги съм смятал разказите за неделима част от личните ми страсти – четенето им не отнема много време, но лесно може да съзрете докъде се простират възможностите на един писател. Сборникът е разнолик и необичаен като съдържание. Темите са свързани с любовта, трагедията, важните решения, случайностите и драмата на живота. Мартинес навлиза от делничното в мистериозното и фантастичното, често сковава от ужас и настройва към размисли. Разбира се, срещнах и неща, които могат да бъдат представени по по-добър начин, но както става със сборниците, винаги има приятни изненади. Тук шедьоври няма, но както се казва, самият живот е достатъчно богат на сюжети.

  Първият носи името на сборника и може да се определи като мистерия. „Отблъскващо щастие“ ни запознава с едно обикновено семейство, което се бори с трудната си съдба и липсата на късмет. Щастието е толкова далеч от тях, че те са се примирили с липсата му и поемат безропотно всички негативи, които животът им предоставя в огромни количества. Но тук става въпрос за съседите им от семейство М. Това семейство сякаш живее в свой собствен рай. Едно малко момче ще започне да си задава въпроси, отговорите на които изобщо не са лесни за възприемане. Мартинес е написал стегнат разказ, чието действие тече цели четиридесет години. В „'И Чинг' и мъжът с книгите“ се сблъскват рационалното и мистичното. Героят е преподавател, който си обяснява всичко с науката и е настроен скептично към неща като астрология, предсказващи сънища и други подобни. „И Чинг“ („И Цзин“) е древната китайска Книга на промените, която има невероятно влияние върху съпругата му. Семейството се намира в тежък момент, защото дъщеря им е пред прага на смъртта заради трудно лечима болест. Всъщност в този разказ прозира една доста логична развръзка, но самото осъзнаване как стоят нещата в един такъв сблъсък на суеверието и случайността, е наистина потресаващо. Когато сме безпомощни в определени ситуации, липсата на отговори не е вариант.  „Това, което всяко момиче трябва да види“ пък е доста шантав. Съвсем ясно е какво трябва да види всяко момиче, затова и самият разказ би стоял някак неестествено в сборник на който и да е добър писател. Все пак има идея в него. Учуден ли съм, стреснат ли съм – не знам, но съм изненадан. Любопитните да хващат книгата, защото няма да издам нищо повече. Още по-абсурден е следващият – „Deja vu, или царствата на хоризонталното положение“. Първата част на заглавието подсказва накъде ще поеме историята в него, но пък самата развръзка е невероятна. „Едни обикновени очи“ е изненадващ, стряскащ и... каквото друго се сетите. Човек чете и няма представа за какво става въпрос, докато не стигне до края. Кратък, но силен. „Една мъртва котка“ си е чистокръвен хорър. Котките редовно се наместват в доста разкази от този жанр. Като пример бих посочил скорошната ми среща със хубавия сборник „Априлска жътва“ на Бранимир Събев, който си е за препоръчване отвсякъде. Тук става въпрос за новородено котенце и неговата зловеща пазителка. Разказът е дълъг и напрегнат, съвсем в традицията на хоръра, ако трябва да съм по обстоятелствен. Тези „традиционни“ разкази едва ли някога ще ми омръзнат. „Божествената клоака“ е заглавие мечта, нали? Мога само да кажа, че е намесено името на Стивън Хокинг, заради това, че е по-малко от три странички. „Фризьорът ще дойде“ е по-скоро кратка историческа миниатюра за една доста позната личност. Според мен е добавена просто така. Нямам обаче какво толкова да ви споделям за „Тайната“. Приличен кратък разказ за отношенията и тайните в семейството. Не е много силен. „Help me!“ е доста странен, без да е нещо кой знае колко особено на фона на останалите и дори повтаря в някои елементи други разкази в сборника. Мъж отива на пътешествие и се забърква в неприятна ситуация. Лъха леко на хорър. Историята в „Свръхгрижовна майка“ не стои далеч от действителността. Разказът е почти новела, с няколко сюжетни линии и достатъчно драматичност, за да послужи за сценарии на филм. Самото заглавие говори, че става въпрос за сложно психологическо състояние, което може да съсипе всяко семейство. Извод: внимавайте с кого сте решили да се съберете в семейното гнездо!

   Не мога да не съм доволен, защото си получих дозата мистерии, които винаги търся в книгите. Ще се хареса на всеки, който обича мистериозното, необичайното и фантастичното в литературата. Мартинес е латиноамериканец и не е трудно човек да се досети откъде е търсил вдъхновение за разказите.

Оценка от мен: 4 / 5

Няма коментари:

Публикуване на коментар