събота, 9 април 2016 г.

„Инцидентът в Туенти-Майл“ на Треванян

   История като в уестърн
   
   Не се и съмнявах, че книгата ще ми хареса, защото се поразтърсих насам-натам за информация, която да ме въведе в света на Треванян, или Родни Уилям Уитакър, както е истинското му име. И все пак не беше зле да усетя в действителност за какво става въпрос, тъй че „Инцидентът в Туенти-Майл“ („Екслибрис“, 2015, с превод на Петър Тушков) се превърна в първата ми прочетена книга от този автор. Като се абстрахирам от всичко останало, което знам за трилърите, драмите, историческите и приключенски книги за Дивия запад, тази съвсем явно докосва уестърна, но не върви точно в същата посока. Тук индианци и каубои няма (ако не смятаме един 25% чероки, който напомня на такъв само в очите), но пък обстановката никой не може да я сбърка: слабо населено градче, мина за добив на благородни метали, странен младеж с пушка като гаубица на рамо, избягал затворник с дълбоко вкоренени идеали за американската чиста раса и местните, които не са и двайсет души като количество. Без да описвам хвалбите на западната преса от корицата, за мен всичко това беше напълно достатъчно да се заинтригувам още от самото начало. Всъщност Треванян не върви по стъпките на типичните книги за Дивия запад, а следва своя посока – успешно, бих казал – и методично ни запознава с едно напълно откъснато от останалия свят парче земя, което е на път да възвърне стария си облик на типична американска пустош от края на ХIХ век.

   Самата история е пресъздадена в ръкопис, който авторът намира в пустото градче Дестини. Недалеч е било разположено друго градче – Туенти-Майл – чиято история е тясно свързана с близката сребърна мина. И така... Първите страници са запазени за Лийдър – безпощаден престъпник, който обича да чете и редовно облъчва с измислени цитати от Библията своите пазачи в затвора. Никой не се съмнява, че скоро ще започне да крои бягството си. И действително, без кой знае какво протакане, Лийдър се измъква, като междувременно се „обзавежда“ с двама главорези, които си падат и малко луди. Скоро го навестява информацията за миньорското градче и той се заема да осъществи мечтата си за чиста американска раса, каквото и да значи това.

   В Туенти-Майл всичко е спокойно и почти летаргично. Един път седмично пристигат шейсетината миньори от мината, за да разпръснат скуката с пиянските си изстъпления и да си направят кефа с трите местни проститутки. Междувременно се появява тайнствен младеж, който всячески се опитва да се хареса на местните жители. Матю има трагична история зад гърба си и с това се надява да спечели доверието им. Но колкото и да са изненадани от него, никой си няма и представа, че скоро в градчето ще пристигне Лийдър и неговите главорези, с намерението да превърнат всичко в цирк.

   Всъщност в книгата не се случват много неща. По-скоро ми напомни за театрална постановка, в която изпъкват силните и слабите характери на героите. Има хомосексуални, свадливи, търгаши, плашливи, пияници, красиви и не толкова красиви девойки, трудолюбиви, умни, глупави... Ако човек не се хване само за сюжета, със сигурност ще намери доста любопитни неща. Аз лично си харесах хитроумните реплики на бившия учител. Със сигурност може да се твърди, че „Инцидентът в Туенти-Майл“ е лесно четима книга, без да се натрапва с някакви особени умозаключения. Можеше и повече, но ми хареса като цяло. Ако мислите да се захващате с нея, дайте си малко търпение с първите страници и всичко ще си дойде на мястото.

Оценка от Книжен Петър: 3.8 / 5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар