сряда, 6 април 2016 г.

„Нощта на десети“ на Йордан Ганчовски

   Хранениците на комунизЪма
   
   През 90-те години на миналия век се наситихме на „разкритите“ тайни от бай Тошово време и постепенно всеки си направи изводите, взе страна и започна да защитава „убедително“ тезите си – какво е било и защо е било, – та до ден днешен, когато никой вече не е способен да промени тези си убеждения, заради собствената си гледна точка и заеманата позиция в обществото. По онова време се отпечатаха хилядите вицове, предавани от уста на уста преди 89-а, произвели от комунизЪма една стройна гротескна митология, която през последните години взе да се стопява като летен сняг, заменена от новите герои в новите митове. Такава е историята, такова е времето. И аз „придобих“ своя позиция, но никога не съм се впускал в убеждаване на когото и да е в правилността ѝ, нито агитирам за нея. Бях си щастливо дете, което се тъпчеше с филии, намазани с масло и лютеница, тичаше по друмищата и се занимаваше само със собственото си щастие. Затова все още намирам поводи да чета за „онова време“. Защото искам да се запозная с други гледни точки, да видя тъмната страна, да усетя онова, което е било „скрито“, да започна да разбирам другите хора, притежаващи своя си, лична история. И смятам, че ако една книга може да ми даде това знание, тя задължително ще мине през ръцете и съзнанието ми. Така се получи с „Анна и планината“, „Кротките“ и още много други, четени през последните 25 години. Добър пример е и „Нощта на десети“ („Хермес“, 2015) на Йордан Ганчовски – „книгата за вицовете от онова време“, както започнах да я наричам, заради пресъздаването именно на онези моменти, подпомогнали раждането на по-гротескната страна на комунизЪма. И никак не ми беше трудно да я харесам, защото е написана с умение, голям набор знания, и защото е... сериозна. А освен това „закача“ от всичко по малко, така, че да разкрие една цялостна картина, без да пропусне и един нюанс. Такава книга не е писана досега и се радвам, че я прочетох.

   „Нощта на десети“ е роман, изтъкан от десетки по-малки историйки, показващи гротескната страна на комунизма като идеология. Сюжетното време е около два часа (доста любопитен детайл, който си има своето логично обяснение) и покрива единствено сцената с търсенето на тайнствената втора половина от тракийско съкровище на 2500 години. Датата е 10 ноември 1989 година. В едно село настава смут, когато по никое време пристига местен партиец с дружинката си и започва да съставя таен план за намирането на съкровището. Разбира се, местните жители застават на нокти, започват да слухтят и съставят свои планове за придобиването на имането. Ганчовски е избрал доста колоритни герои, със съответстващи им колоритни имена, за да създаде традиционна картина, каквато очакваме да видим в едно типично село от времето на комунизма. Тук големците си развяват байрака, защитени по партийна линия, а останалите им ходят по свирката, спазвайки писаните и неписаните правила на партията. Е, почти. Съвсем ясно е, че всеки си има подходяща роля и я изпълнява с устрем, напомнящ на писанията по плакатите, чертаещи бъдещето на „светлия комунизъм“. Подмазването за получаване на облаги е задължително условие в битката за по-добър живот. Но това е на повърхността. Няма човек без история, която да не е достойна да се разкаже – битието определя съзнанието, както е казал един. Ганчовски отваря широко портите на Историята, за да сподели чрез героите си трагикомичните моменти по Тошово време, а и по-рано, около 1944 година. Къна Глуата, Гуньо Сопола, Стояна Келешева-Гъзла и Пастреча, Вукадин, Камен Пантов-Ракията, Ицо Пиката, Гина Джуката, цигането и всички останали от колоритната компания ще дадат гласност на своето житие-битие, без да спестят нищо.

   Не бих казал, че „Нощта на десети“ е изненадващо добра, защото е до болка естествена. Ганчовски е намерил добър подход, за да не преповтаря класическите сюжети, а смело прегръща иронията, метафорите и гротеската. Докато чете, на човек му става ясно, че това е театър на абсурда, картина на страхливо идолопоклонничество, водещо единствено до неморални последствия. Да, има ги и тежките сцени на разстрелите тук-там в историите на героите, но ги има и тежките софри, комичните сексуални щения, командировките и шпионажа. Ганчовски е напипал „златната среда“ и е съвсем естествено да ви препоръчам неговата книга. Заслужава си.

Оценка на Книжен Петър: 4.3 / 5

Няма коментари:

Публикуване на коментар