четвъртък, 31 март 2016 г.

„Нощна стража“на Сара Уотърс

   Любов и война във вихъра на времето
  
   В дългата редичка книги за четене се намести и „Нощна стража“ на Сара Уотърс („Алтера“, 2012, с превод на Милен Русков). Взех да се оглеждам повече и за нула време направих списък с десетина книги, които по някаква причина съм пропуснал или просто оставил за по-късно. Това „по-късно“ взе да се приближава със завидна скорост и неусетно дойде времето за поредната привлякла вниманието ми книга. Има ли някъде война в сюжета, няма начин да не ме заинтересува. Следящите блога ми вече са свикнали с тази моя любима тема, която честичко става причина да попадам на страхотни книги. Самата Сара Уотърс стана доста популярна в България и неусетно се появиха още нейни книги. Вече знам, че ще чета и тях, защото ми харесва лекотата, с която наслагва подробностите в сюжета, без да го прави претрупан и скучен. Точно в тази книга има и друга особеност, отличаваща я от всички останали – посоката на времето. Тук времето върви назад и началото е всъщност край на историята. Чуденето дали ще успея да свикна с това моментално ми се отрази и ми трябваше известно време за аклиматизация. Всъщност самата история дотолкова увлича след петдесетата страница, че тази странност дори ми се стори привлекателна.

   Началото ни пренася в 1947 година, в Лондон, когато войната вече е приключила и всеки от героите е открил свое кътче, откъдето да продължи живота си. Любопитно е, че Уотърс е избрала хомосексуалните връзки, за да опише една бавна и тревожна любовна история. Много рядко срещам описания на любов между жени, и точно това ме накара едва ли не да изпивам от любопитство всеки написан ред. Може да повдигате вежди, но далеч по-интересни са ми връзките между жени и тяхната обсебваща привързаност помежду им. А тук, вярвайте ми, е описана една наистина силна любов, която преминава през какви ли не препятствия, включително и намесата на трета жена. Според мен останалите връзки в романа бледнеят, въпреки че им е отделено доста място и наистина са важни за разгръщането на историята.

   Изпитах леко притеснение заради дължината на сцените и обилните диалози, с които са подплатени. Това не е особен проблем, ако човек е наясно със сюжетните линии и проследява действието и развръзките, имайки за основа богати впечатления, натрупани от запознанството с героите. Но тази история започва от края и не търпи отпускане, защото се търси причината, а познаваме само следствието от всичко. И, разбира се, аз се постарах да внимавам в подробностите. След скока в 1944 година обаче нещата си дойдоха на мястото и историята на отношенията на героите намериха своята причина. Войната е в разгара си и всичко започва да се върти около смъртта, разрушенията, обезобразените останки на допреди миг живите хора. Любовните отношения са по-скоро следствие на нуждата от близост.

   Не смятам, че е нужно да споменавам подробности, защото няма да означават нищо особено в момента. Уотърс е смела в изразните си средства и не оставя много на въображението. Постепенно потъваш в история за смелост, любов и изпитания на чувствата. Може би мъжката аудитория ще бъде по-предпазлива с тази книга, но смятам, че наистина заслужава да ѝ се отдели време. За сметка на това дамите могат да очакват нещо изключително – книга за чувства и страст, в която забранени неща няма. Но всеки си решава сам. За мен „Нощна стража“ попълни една липса, от която имах нужда – да опозная мащабите на страстната любов между жени, описана от жена в художествен текст. Просто любопитство, но не пренебрегвам и разказваческото майсторството на авторката. Смешно или не, това е положението.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар