вторник, 23 февруари 2016 г.

„Бъдеще“ на Дмитрий Глуховски

   Стряскащото бъдеще според Глуховски
   
   Съвсем скоро се сблъсках челно с безкрайните и опасни катакомби на „Метро 2033“ и ми остана спомена за невероятната смелост на Глуховски да следва методично и търпеливо своите цели, с риск да досади на четящия или просто да потъне сам в някоя дупка, където да си каканиже колкото му душа иска, без да бъде смущаван от почитатели на писанията му. Е, цялото лутане из катакомбите се оказа доста сполучлива визитка на бъдещето, от която всеки би настръхнал, макар че аз по-скоро се забавлявах. Затова страшно се изненадах от „новото“ бъдеще на Глуховски – книга с мащаб на общочовешки социален експеримент и достатъчно сериозна, за да се препоти човек поне три пъти, преди да затвори последната страница. 

   „Бъдеще“ („Сиела“, 2015, с превод на Васил Велчев) се рови в дълбоко скритите инстинкти и желания на всеки от нас, не пренебрегвайки почти нищо – от семейните ценности и искрената любов, до безсмъртието и култивирането на една нетленна и вечна красота. Но в книгата на Глуховски тези две основни концепции в човешкото развитие са противопоставени до степен, че събирането им може да означава край на самото човечество. Можем да изберем само едната възможност: или семейството, или безсмъртието. Тази мрачна перспектива се гради на фона на безпрецедентното пренаселване на планетата и изчерпването на ресурсите. Само в Европа живеят колосалните 120 милиарда човека, повечето от които са дарени с безсмъртие по право, но за сметка на това губят възможността да имат истинско семейство. Глуховски е прагматичен и избира да ни въведе в реалност, където спечелилият борбата на избора е безсмъртния човек (нека живеем вечно и ще имаме достатъчно време да осмислим дали сме тръгнали в правилната посока).

   Изминали са векове от изнамирането на безсмъртието. Многомилиардното население на Европа живее в колосални по размери кули, пръснати навсякъде из ограничената територия на континента. Да се живее в „кутийка“ два на два метра е нещо естествено. Само малка част – правителствените структури – са се уредили с по един личен рай на върха на кулите, където могат спокойно да се наслаждават на естествените лъчи на слънцето и още какви ли не привилегии. В този свят е забранено да имаш поколение, освен ако сам не се откажеш от безсмъртието, позволявайки да ти инжектират серум на смъртта, който те обрича отново на старостта. Ако бременността се обяви предварително, серумът влиза в действие за един от родителите, но и двамата могат спокойно да отгледат и възпитат детето си. Децата на провинилите се биват затваряни в интернати с изключително строг режим и превръщани в жестоки слуги на Закона за Избора, който им позволява да отнемат незаконни деца. Така кръгът се затваря.

   Ян е едно от отнетите деца. Той е преминал през месомелачката на интернатите и е станал член на военен отряд за налагане на законите със силови методи. От него е „изстъргана“ и последната капка човещина и милост, за да няма никаква възможност да кривне от „правия“ път. Но както се получава в интересните сценарии, изкушението се появява в най-невралгичния момент, и то под формата на крехката и красива „грешница“ Анели, попаднала под ударите на Закона за Избора. Ян е объркан, люшкан между втълпената му омраза към старостта и децата, и неизследваната територия на любовта. Глуховски не тръгва веднага към развръзка с „романтичните инструменти“, а дълбае в ужасяващото минало на Ян, сблъсква го отново с трудните решения и го изправя пред почти влудяващи психологически капани. Всъщност Ян разказва през цялото време от първо лице и са му предоставени десетки страници, за да осмисли от всеки ъгъл промените в себе си, да преживее в пълна степен новото си „пречупване“ пред лицето на реалността.

   „Бъдеще“ е силен роман, но част от него попада в нестройната стилистика на автора си – неговата страст да е многословен и разчупен. Глуховски не е достатъчно подреден, когато изгражда сцените си, опитва се да се освободи от схематичността, като по този начин изненадва или приятно, или неприятно читателя. Аз лично се сблъсках с някои нелогични моменти, висящи в небитието отклонения, липса на обосноваване тук-там. Мисля, че преди човек да си прави каквито и да е изводи, трябва да го прочете от кора до кора, за да напасне нещата. Но пък по време на самото четене човек има достатъчно време да направи сравненията с настоящето и да се вгледа по-добре в опасностите, които грозят човечеството в бъдеще. Няма как да избягат посланията, които Глуховски изпраща към ръководните органи в съвременните Русия и САЩ. Ако безсмъртието стане факт, елитът на Русия веднага би съзрял възможност да запази властта си завинаги (за Путин ли става въпрос?) и да остави на произвола на съдбата нещастното население. САЩ пък с вечно идеализирана си Американска мечта, ще превърне безсмъртието в капитал, за който ще се борят безпощадно най-хитрите и най-богатите.

   Този роман на Глуховски се оказа приятна изненада за мен. Отдавна се отказах от прекалено лесните четива, а „Бъдеще“ е достатъчно богата, за да прилича на лесна. Страхотна е!

Оценка от мен: 4 / 5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар