„Живот след живот“ на Кейт Аткинсън

   Да започнеш отначало, отново и отново

   

   „Живот след живот“ („Колибри“, 2016, с превод на Ралица Кариева) не се оказа толкова мистериозна книга, каквато очаквах да бъде, но успя да ме повлече в дебрите на две световни войни и към трудните избори, които една жена от началото на миналото столетие е трябвало да прави, за да съхрани живеца си и волята да постигне повече, отколкото са очаквали от нея. Кейт Аткинсън е многословна и подробна по оня често отчайващ начин, караща не малка част от читателите да губят нишката или да се отегчат, но притежава качества да бъде ярък изследовател на историята и достатъчно търпение, за да постигне завършеност на образите, а и да вълнува. В самата книга се навлиза трудно – оплете ли се човек в многословието и подробностите, няма как да навлезе в същността и да почувства удовлетворение от четенето. Все пак харесвам подобни сюжети и направих нужното, за да се мотивирам.

   Темите за войната и тежкия живот не са новост, но пък едва ли ще престанат да вдъхновяват писателите да пишат за тях. Не са единици романите, които получават награди и завидна популярност само заради това, че показват грешките на историята и дават надежда за втори шанс. „Живот след живот“ дава този шанс на малката Урсула не един, а доста повече пъти. Романът е заплетен по онзи необичаен начин, който е възможен единствено в литературата и никога в действителността, но само така можем да разберем истински причините и последиците от решенията си.

   Урсула се ражда на 11 февруари 1910 година в сравнително добре уредено семейство. Първата опасност идва още преди да е поела първата си глътка въздух. Тя така и не успява да я поеме и се налага да започне отначало. Това се случва многократно – смъртта за нея не е край, а възможност да поправи неправдата, да промени действителността, да се бори за себе си и любимите хора. Честият сблъсък със смъртта по необичаен начин я прави свръхчувствителна към опасностите, които като déjà-vu ѝ напомнят колко крехък е животът. На пет се удавя, на дванайсет полита от през прозореца. Смъртта я навестява като приятел отново и отново. През 1930 година тя се изправя очи в очи с виновника за изличаването на десетки милиони съдби през Втората световна война и се готви да натисне спусъка. 

   Но Аткинсън не се примирява само със съдбата на Урсула. В началото на XX век за жената е отредено незавидното място на придатък към достойнството и самочувствието на мъжа. Богатството е някакъв изход, но изключенията зависят от характера или темперамента. Войните слагат дълбок отпечатък върху всеки герой. Европа потръпва под натиска на германската мощ и изпълва улиците с осакатените защитници на живота и свободата.

   „Живот след живот“ е бавен и дълбок роман за надеждата и принадлежността на човека към разумните същества. Правилните решения са онези, които ни приближават към съвършенството и разбирането на живота. Може и да не ни е даден втори шанс, но е важното, че го търсим и прилагаме към бъдещето си, независимо от грешките в миналото. Със сигурност не е лесна книга, главно заради почти невидимите сюжетни линии. Тук си трябват търпение и пак търпение.

Оценка от мен: 3.8 / 5

Други ревюта:

Smiling