Премеждията и щуротиите на Жули Турнел
„От утре започвам нов живот!“ („Хермес“, 2015, с превод на Анета Илиева Тошева) си е забавен чиклит, от която и страна да се погледне. Реших да я чета заради интересната корица и сюжета, който подсказва недвусмислено, че става въпрос за една щура млада жена и нейните опити да се опълчи на скучния си живот. Разбира се, очаквах и традиционните женски монолози и вайкания, типични за жанра, но все пак се захванах с нея и я изчетох с любопитство. Едва ли в бъдеще ще наблягам на подобна литература, но ми стана интересно заради самия автор, който е мъж, заел се с нелеката задача да се порови в женските работи. Е, прочетох я, тъй че е ред да си кажа мнението.
Жил Льогардиние е написал свежа и традиционна за жанра книжка, с малко хумор и много неразбории около житието и битието на младата Жули Турнел. И, разбира се, тук е замесен мъж и многобройна женска компания за обсъждане на... ами... женски работи. Но колкото и да е забавно това на една средностатистическа жена, за Жули изобщо не е. Нейният мъж е вече бивш и я е изоставил, за да си живее живота на рок музикант, доходоносната работа в банка е изгубила притегателността си заедно с него, а щастието се крие зад някой ъгъл, но явно не в близката пресечка, а май на друга планета. Освен това Жули има неприятния навик да се претрепва по стълби и да си заклещва ръката в пощенските кутии на съседите. Последното обаче я запознава със собственика на пощенската кутия и преобръща живота ѝ нагоре с краката. И то не за друго, а просто защото той има особена фамилия и интригуваща външност. Ето причина да започне нов живот. Сега едно от първите неща, които трябва да направи, е да зареже скучната и скапана работа в банката и да се съсредоточи изцяло в „превземането“ на този привлекателен мъж. Но когато една жена е влюбена, няма начин да не ѝ се случат куп интересни приключения.
„От утре започвам нов живот!“ е лека и непретенциозна, се чете бързичко и предизвиква здравословен смях. Е, може би само кикотене. Не съм чул някой мъж да я е предвидил за четене, пък и тя е предназначена за дамската аудитория. За мен си беше любопитен експеримент, за да видя дали ще я понеса. Е, понесох я и дори се позабавлявах. Рикардо Пататра? Що за име? Ако разбера, че някой се казва така, ще го заподозра в измама и прикриване на нещо, което не е за пред хората. Хаха! Особено податливи са жени като Жули Турнел, така че внимавайте, ако сте решили да си променяте живота.
Винаги съм се чудел защо мъже ще се захващат да пишат чиклити, но явно тук има и доза професионализъм – Жил Льогардиние просто си е избрал доходоносна професия. А книжката си е симпатична и не мога да кажа нищо лошо за нея. Защо съм се заинтересувал от нея ли? Просто съм любопитен и ненаситен.
Оценка от мен: 3.5 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар