четвъртък, 21 януари 2016 г.

„Пепел от мрак“ на Валентин Попов

   Между обичайното и необичайното
   
   Определено в българската литература липсват жанровите автори. Истински щастлив бях, когато научих, че започва издаването на цяла поредица от книжки в малък формат, които да запълнят тази ужасна бездна в литературното пространство. Тъй или иначе съм решил да ги чета всичките, затова от време на време ще захващам по някоя. Една от тези книжки е сборникът с разкази на Валентин Попов – „Пепел от мрак“ („Гаяна“, 2015). В двайсетте разказа преобладават ужасът и драмата, но има също фантастика и крими. Валентин Попов се оказа доста продуктивен на идеи, което стана основна причина сборникът му да ми се види като истинска приключенска одисея. И за да бъда максимално точен с изводите, реших да не си водя бележки, а да пиша за всеки разказ веднага след като го прочета.

   Началото е привидно спокойно. В „Бурята“ мъж и жена са застигнати от стихия, когато животът и на двамата е изпълнен с повече въпроси, отколкото отговори. Може ли близостта да им даде достатъчно отговори? Тих и скромен разказ, облечен в одеждата на реалността. Същото впечатление ми остави и „Човекът на покрива“. Какво ни поднася животът и към какво се стремим? Отговорите на тези въпроси, или липсата им, могат да предизвикат страшни последици. Следващият е едно малко бижу. „Заветът на мечката“ се припокрива напълно с представата ми за смислена и добре разработена идея. Семейство попада на мечка в гората и последиците предопределят живота на малкото им момиченце. Години по-късно е време за нова среща. Тъжен и някак вълшебен, този разказ е от онези, с които си проличава таланта на автора. Понеже пиша след всеки прочетен разказ, нямам търпение да открия още такива бижута. „Чудото на Вяра“ ни пренася в един обикновен дом, но и в света на чудесата – тези, оживяващи по неповторим начин надеждата и смисълът да се живее. Вяра е майката, Християн е болното ѝ момче. Няма начин тази история да не се случи по Коледа. Една звезда угасва, за да изгрее друга. „Градината на вампира“ по скоро ми напомня на виц. В чудното разказче става въпрос за таткото вампир Драг XI и синчето вампир Влад VII. Заради приумиците на природата, Драг не може да придобие друг син и се налага да вкара в пътя вятърнчавото си почти пълнолетно момче. Освен да брои звездите и мързелува, синковеца не прави дори един опит да стане горд наследник на великите Цепеши. Много забавен и добре написан разказ. „Индианска луна“ е един своеобразен хорър. Индианските истории винаги са свързани с описание на специфичната култура и вярвания на тези народи. Тук има от всичко по малко. Става въпрос за неравната борба на индианците с Белите и странните им гърмящи пръчки. Един от начините да се опазят от нашествениците е да се „свържат“ с духовете, за да придобият необикновени сили. Наистина впечатляваща трактовка на събитията отпреди векове. Много як разказ! „Особняка от тавана“ е едновременно тъжен и приятен за четене. Сигурно всеки е срещал особняци, които с поведението си създават усещането, че са малко сбъркани. Недялко от разказа е самотно старче, изоставено от децата си, което все си седи пред прозореца на стайчето си и почти не излиза. Редките му походи навън са свързани единствено до посещение в магазина и изхвърляне на боклука. Валентин Попов се е опитал да влезе под кожата на човечеца, за да покаже една добре позната картинка по нашите ширини. Тъжно и жалко е. „Весела Коледа“ направо стряска от самото си начало и човек се чуди весела ли е Коледата или зловеща. Тук е важно само едно: Всеки може да се облече като Дядо Коледа, но може и да не се държи като него. „Изворът на вечния живот“ е приличен хорър с добре развита идея. Всеки смъртен би се въодушевил, ако разбере, че някъде има извор на вечен живот. Нещата обаче не винаги са такива, каквито е логично да се очакват. В основата на разказа стоят добре осведомените за космоса представители на племето догони, от което са се пръкнали какви ли не конспиративни теории. На мен ми хареса.  От „Нощта на Вси светии“ очаквах доста повече, но пък изглежда доста прилично. Група младежи попадат на странно село, сякаш извадено от кошмарен сън. „Париж на страстта“ е тайнствен еротичен хорър, който прочетох като хипнотизиран. Двама господа се отдават на грехопадението в катакомбите на Париж. Краят е доста изненадващ и... приятен за любителите на хоръра. „Писателят и фантазията“ носи точното заглавие и смисъл на разказ за връзката между автора и музата му. Писател се отдава на алкохолно опиянение в опит да изкопчи нови идеи и вдъхновение от друго място. Този разказ е мрачен и потискащ, но ми хареса много. В „Старлайт“ любовта е всичко. Шофьор се развлича по заведенията, изкарвайки всяка нощ с ново момиче. Една вечер късметът му го среща с „несравнимата“. Най-силната любов може лесно да преплете действителността с фантазията. Готин и много магнетичен разказ. „Ястребова нощ“ никак не ме запали. В парка шета убиец, който търси своите жертви сред беззащитните майки. Краят действително е изненадващ, но не ми влезе под кожата. „По дяволите! Накъде отива този свят!“ е стряскащ и реалистичен. Ако човек се замисли сериозно, може лесно да открие допирните точки на разказа с действителността. Компютърни игри или мрачна действителност? Определено има връзка между тях, бих казал. Разказът е просто бижу! Чел съм други подобни, но темата ми идва присърце. Ново добро попадение с „Музиката на цветята“. Мисия в космоса! Родната планета е пренаселена и буквално съсипана. Екипаж от ентусиасти потеглят на мисия в търсене на подходяща за заселване планета. След много неуспехи, те се натъкват на привидно спокойна и населена само с растения планета. Истината излиза наяве по-доста стряскащ начин. Обичам такива разкази и никога няма да ми омръзнат. Тази пък „Космическа одисея“ не е като онази на Кларк. Смях през сълзи или просто здравословен смях, не знам кой точно е подходящ за този разказ. За да ме разберете по-добре, първо трябва да се запознаете с Му-Сака и партньорката му в космическата одисея. Шантава история от най-добра проба! Награждавам разказа с приз „Лудост“ в категория психосоматична трагикомедия. Заслужава си, определено! „Когато се събуди в деня на смъртта си“ едва ли има нещо общо с реалността, но е любопитен като изпълнение. Разказът започва отвлечено и тайнствено. В началото едва ли някой ще се досети как ще се развие историята. Мъж и жена бродят и се опитват да осъзнаят случилото се с тях. Заглавието говори достатъчно. „Последната битка“ е опит да се предаде една вероятна апокалиптична картина на света. Земетресения и цунами прекрояват континенти и държави. Всичко се срива под напора на бедствията. Близкия изток остава незасегнат и „белязаните от Звяра“ се втурват да превземат и потопят в кръв остатъците от цивилизацията. В този разказ се пресичат Библията, легендите и опасността от радикално настроените народи. Странен, но доста интересен разказ. „Стаята за спомени“ е криминален, но смесен добре с драма и хорър. Клинт Карсън е загубил партньорка в работата и спътничка в живота. Отнета му е от жесток убиец, който наричат Колекционера. Страхотен край на сборника, в който намерих доста добре развити идеи за разкази. Краят му е също толкова изненадващ, колкото и на доста от предните.

   Оставам с усещането, че съм прочел един доста стойностен сборник с разкази. Повечето са семпли и кратки, но споделящи силни истории. Постепенно – май изобщо не разбрах кога – се гмурнах изцяло в бездната на фантазията и не се отлепих до средата на нощта. Развълнувах се, когато открих в края послеслов от автора, в който той споделя откъде са му хрумнали идеите. Тази част винаги ми е била интересна и приканвам авторите да правят същото в сборниците и романите си. От Валентин се чака още един сборник по-късно през годината, но пък аз имам и сега още за четене от него. Скоро ще разберете за какво става въпрос и в „Нощта срещу ноември“.

Оценка от мен: 4.5 / 5

Други ревюта:

My_Life
The dark corner

4 коментара:

  1. Благодаря за ревюто. Беше ми интересно. Чел съм няколко заглавия от поредицата и ми харесаха. Последно четох "Хоризонтите на лудостта" на Донко Найденов и останах изненадан да видя как някой прилага толкова умело "оръжията" на готиката и класическия ужас в съвременен топос. Съвсем не съм вярвал, че това дори е възможно. "Змии в стените" на Сибин Майналовски пък има доста добри и оригинални идеи, които аз поне, не се сещам да се дублират и като концепция другаде. За "Ру" на Змей Горянин имам отделно ревю и ще си спестя коментара тук, за да не спамя. Може би нашата "уиърд фикшън" ѝ трябва малко, за да надхвърли "ъндърграунда". Кой знае...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не се съмнявам, че се прави стриктна подборка и нищо не влиза в сборниците просто така. Не се водя специалист в областта, но като читател си докарвам доста хубави моменти. Още са ми в главата антологиите на „Аргус“ отпреди години. :)

      Изтриване
  2. Благодаря Ви за ревюто! Определено ме заинтригувахте!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вратите при пожар също са интересни. ;)

      Изтриване