Библиотеки, тайни, проклятия и карти Таро
Доста симпатичната на вид книга на Ерика Суайлър се оказа красива и тайнствена история, излязла сякаш от приказките. Лесно се навих да я чета, защото трите привличащи ме думи, описващи книгата, тук са събрани накуп: библиотека, стара книга и тайни. Мнението ми за картите Таро е по-различно, но препоръката да я чета ме завари в подходящо настроение и висок дух. Пък и е време да се заема по-сериозно с книгите, които разказват за книги. В това има доста магия, ако питате някой книжар или библиотекар. На практика нещата просто опират до едната любов към писаното слово и продължават до края на живота. А „Книга на тайните“ („Софтпрес“, 2015, с превод на Нели Лозанова) си е притегателна и на вид, и като конструкция на текста. Правят впечатление оригиналните илюстрации, които се появяват от време на време и добавят повече свежест към самата история. Тук бих включил и оформлението в началото на всяка отделна глава. И така...
Напоследък взех да чета доста дебюти, което не е лошо, разбира се, но си е риск. Добре че има кой да ми подскаже кои от тези дебюти наистина си заслужават вниманието. Такава е и книгата на Ерика Суайлър – добре разказана и проследяваща случващото се със завидна лекота. Особено много ми хареса постоянно присъстващата като фон през цялото време мъгла от тайнственост, която държи в леко напрежение и е страшно подходяща за подобни книги. Това го усетих още в началото и реших да я прочета на един дъх, когато ми се отворят няколко свободни часа. Умението си е умение и ако Ерика напише още нещо, просто ще ѝ се доверя.
Както споменах, в книгата става въпрос за библиотека. В нея работи напълно отдадения на книгите Саймън Уотсън, но насред недоимък и малък бюджет, от който зависи буквално всичко. Скоро става ясно, че няма откъде да се изкрънкат повече субсидии и шефката му привиква един по един работещите в различните отдели на библиотеката, за да съобщи лошите новини. Някой трябва да бъде уволнен, а повечето от работата на Саймън лесно може да бъде поета от компютър. Междувременно при него пристига тайнствена стара книга, която може да съдържа информация за семейството му. Вече е загубил родителите си, сестра му е напуснала рушащата се наследствена къща на брега и нещата стават все по-зле и по-зле. С помощта на книгата и малко справки, Саймън разбира, че нещо като проклятие е налегнало жените в рода му и всички умират на една и съща дата. В схемата се намесват и картите Таро, пътуващ цирк и собствената му сестра, която има вероятността да последва съдбата на предците си.
Ерика Суайлър води прецизно и друга линия – тази в началото на самата история от последната четвърт на осемнайсети век. По онова време един пътуващ цирк се препитава, като изнася представления в различни населени места и постоянно попълва числеността си с нови кадри. Много интересни са образите на нямото момче, което играе ролята на дивак и се обучава за гледач на Таро, новопристигналото момиче, което не може да се удави и цялата менажерия от животни и артисти с различни умения. Нишката, която свързва двете паралелни линии е самата тайнствена книга, писана от собственика на цирка.
Късметът да чета почти една след друга пасващи на самия мен книги, вече взе да ме преследва доста сериозно. Тази на Ерика Суайлър е поредната магическа отвара, която поемам с удоволствие и без страх от разочарование. Всичко в нея изглежда прекалено идеално и май ще допадне на доста хора. Жанрово може да се определи като мистерия, с лек фентъзи оттенък и щипка драма. От мен няма да получи най-високата оценка, но мисля, че си заслужава прочита. Знам за хора, които ще намерят кусури я в особените отношения и държание на Саймън и сестра му, я в липсата на по-осезаемо напрежение според личните си критерии. Но книгата е хубава и това си е факт. Който улови тайнствеността, постоянно витаеща в атмосферата като фон на всичко случващо се, може да остане доволен. За мен си беше истинско удоволствие да прекарам няколко часа с нея. Ако Ерика Суайлър напише и нещо по-силно, ще си спечели един почитател в мое лице.
Оценка от мен: 4 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар