неделя, 29 ноември 2015 г.

„ГРАДЪТ НА ГЛАДНИТЕ“ („ДОМЪТ НА МИС ПЕРИГРИН ЗА ЧУДАТИ ДЕЦА“, КНИГА 2) НА РАНСЪМ РИГС

   Историята на чудатите деца продължава
   
   За пореден път се удивлявам на чудното издание с необичайни ретро снимки и твърди корици. Още при досега с първата книга („Домът на мис Перигрин за чудати деца“) ми стана ясно, че оформлението е не само голяма атракция, но и е напълно в реда на нещата, при положение, че историята вътре е разказана с усет към приказното и обогатява жанра по неповторим начин. „Градът на гладните“ („Бард“, 2015, с превод на Юлиян Стойнов) е директно продължение, което обаче сменя рязко трактовката още в самото начало и дори тийнейджърите биха казали, че са пораснали за нея. Симпатичната групичка чудати деца сякаш напълно забравят, че са живели по стотина години и след напускането на острова възвръщат невинността си и страхът от непознатото. Аз обаче не бива много да се оплаквам, защото знам за каква аудитория е предназначена поредицата и трябва да меря нещата по друг начин. Рансъм Ригс е чудесен, когато разказва и рядко търси клишетата за попълване на празнини или вплитане на връзки. Самата книга може да се раздели на две части – почти невинната първа и обсебващата втора част, която дори подлага на изпитание крехката психика и на героите, и на младите читатели, показвайки им картини от Втората световна война.

   Чудатите деца са напуснали острова, сигурността си и всичко познато. Времето изведнъж започва да тече нормално и нищо вече не може да остане същото. Джейкъб все още не е намерил себе си сред чудната компания и тепърва му предстои среща с наследените от дядо си необичайни способности. Сега всички те са преследвани от гадините, които обикалят примките на времето, за да пленят всички имбрини. За тяхно съжаление мис Перигрин, тяхната имбрин, не може да възвърне старата си форма и сега е само една птица, за която самите те трябва да се грижат. Пътят ги отвежда до Уелс и началото на една нова приказка, свързана с друга група чудати същества. Според мен Ригс малко е попрекалил в първата част като я е превърнал в съвсем детска и невинна. Възможно е причината за това да е вкарването на някои интересни снимки в историята. Наистина е леко смущаващо, но нататък нещата се оправят.

   Под постоянната угроза да бъдат заловени, чудатите деца се опитват да привикнат към новите обстоятелства. Някои опознават любовта, а други намират повече възможности за развиване на способностите си. Примка след примка, приключение след приключение. Времето на действие ги сблъсква и с ужасите на войната, превзела целият свят. Разбира се, от висотата на моите години книгата е доста лека и просто развличаща, но за по-младата публика може да донесе доста емоции. Все пак къде другаде ще видите такива интересни персонажи: момиче с допълнителна уста на тила; момиче, способно да ускорява растежа  на растенията; момиче с необикновена сила; момиче, което е по леко от въздуха; момче с пророчески видения и такова, което съживява за кратко мъртвите. Интересна и рядко чудата книга.

   Ще очаквам и третата книга, пък дано тя да постави един смайващ финал, който да притъпи леките ми забележки от втората. Но пък и тя си заслужава заради приказната основа и показването на жестоката действителност на войната.

Оценка от мен: 3.8 / 5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар