понеделник, 23 ноември 2015 г.

„КРАЛИЦА НА КОШМАРА“ („АННА“ – КНИГА 2) НА КЕНДАР БЛЕЙК

   С Кас на път за Ада
   
   И втората книга я прочетох с кеф, но този път не се въодушевих толкова от нея. Направиха ми впечатление тихите и скромни стъпки, с които Кендар Блейк е решила отново да изгради приключение за Кас и неговата дружина, но провлачвайки цели стотина страници, докато настъпи газта. За първата книга това е нормално и по никакъв начин не се натрапва на читателя, но за втората (директното продължение), това си е излишен лукс. Имах чувството, че всичко започва съвсем отначало и случилото се в „Анна в рокля от кръв“ е някъде далеч в миналото, а не само преди няколко месеца. Иначе „Кралица на кошмара“ („Сиела“, 2015, с превод на Георги Иванов) никак не е за пренебрегване от тийнейджърите, свикнали със срещите с приятели, обикалянето по моловете, любовните тръпки, честите сръдни с родителите и опасните експерименти. Първите стотина страници са посветени именно на тези развлечения за млади хора. Точно те ме разлютиха и ми се искаше да ги пропусна с лека ръка. Добре стана обаче, че те минаха много бързо и направиха път на главната атракция: намирането на изчезналата Анна.

   Анна май е отишла по дяволите съвсем буквално и Кас не е на себе си. Той я „вижда“ къде ли не и се притеснява какво се случва с нея там, където е отишла. Въпросът е дали тази му любовна тръпка е израз на тялото му, или се дължи на магическата кама, с която праща отвъд гадните призраци. Кас все още не е отмъстил за смъртта на баща си, въпреки упорството си и смелостта, която сякаш извира отникъде. Но в книгата той е нещо като супергерой и няма начин да не рискува живота си, пък и иначе би било направо безинтересно. Все пак го има и училището, където се е застоял цяла година, без да се премести; приятелите и полуприятелите (така си е – полу), които са се загрижили за здравето му и дали няма да пострадат от опитите да го следват стъпка по стъпка. Добре е, че са няколкото разлютени призрака, които да ги държат нащрек – нещото, спасяващо от пълно фиаско началото на книгата. Нататък следва логичната развръзка – наистина кошмарна и с дейното участие на кръвта и смъртта (хорър е все пак).

   Според мен Кендар Блейк се е отплеснала в опита си да смеси тийнейджърските неволи с истинските хорър елементи, и се е получило нещо средно между типична училищна история и няколко хорър разказа за повишаване на адреналина. При първата книга има далеч повече връзки между двете и, така да се каже, спойката е налице. Но това са си мои наблюдения и не държа да убеждавам всички, харесали първата книга, че нещата във втората са предимно зле. Всъщност си е една забавна тийн история, която бърка в здравето само на по-възрастните като мен. Втората част на „Кралица на кошмара“ е в пъти по-добра и изтрива първоначалните негативни емоции. За да не спирам устрема на тийнейджърите към книгата, ще им кажа, че хич не ги разбирам техните любови и проблеми чак толкова, та да се правя на капацитет. :D Но пък има доста по-добри книги, което си е факт.

Оценка от мен: 3.3 / 5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар