Сериозно и леко конспиративно надничане в личния живот на Айнщайн
Личността на Алберт Айнщайн изобщо не се нуждае от подробно представяне, защото не съществува средно интелигентен човек, който да не знае за него и да не е чел за откритията му. Едва ли не всяка минута от живота му е изследвана и чинно описана, за да представи пред света един изумителен ум. Поради причината, че всичко при него е ясно, на човек му става любопитно, когато се появи книга, опитваща се да влее малко конспиративност. Но „Момичето Айнщайн“ („Сиела“, 2015) до известна степен е и сериозна книга, защото се занимава доста подробно с постиженията в медицината, математиката и физиката по времето, когато остават само няколко месеца до встъпването на власт на Хитлер. И Филип Сингтън е сериозен до степен, заличаваща всеки опит книгата му лесно да бъде обявена за поредния опит да се печели на гърба на известните личности. В романа фактите са си факти и в действителността, и само една неясна нишка в живота на Айнщайн, свързана с неговото семейство, е прибавена като конспиративен елемент. Към края тази нишка се превръща в един стоманен мост, водещ към откровеното фантазиране, но това не омаловажава труда на Сингтън.
Тук главен герой е психиатърът Мартин Кирш, който е на път да промени посоката на развитие на този клон от медицинската наука. През 1932 година психиатрията вече е наложила методи на лечение на шизофренията и множество други психични заболявания. В Германия експериментите все повече напомнят на откровени издевателства над пациентите, а съвсем скоро всички налични учени в този клон на медицината ще бъдат впрегнати в услуга на Третия Райх. Мартин Кирш проявява непримиримост към една нова форма на лечение, при която пациентите изпадат многократно във все по-продължителна кома. При една навременна намеса, той спасява живота на пациент, поверен на негов колега, който прилага опасните нови методи, но предизвиква намесата на директора на клиниката и е помолен да си подаде молбата за напускане.
Скоро след случката, вестниците разпространяват вестта за намерено в несвяст момиче с амнезия и никакви по-сериозни наранявания. Разследването не води до никъде, но довежда репортерите до множество конспиративни теории, свързани с намерената близо до момичето покана за лекция на Алберт Айнщайн. По една случайност Мартин Кирш се озовава до леглото на новоприетата пациентка и разбира, че той е единственият човек, който знае нещо повече за нея, понеже я е срещал и преди. Психиатърът поема по следата, която ще го доведе до най-големия физик – Айнщайн, вече носител на Нобел, през периода на най-голямата му популярност.
Приемам романа „Момичето Айнщайн“ присърце, защото в по-голямата си част представлява обективен поглед към медицинската наука и физиката от трийсетте години. В първата си половина книгата изобщо не напомня на романче за развлечение на масите и затова любителите на откровения трилър може да се сащисат и дори раздразнят. Но затова пък любителите на научната достоверност ще потриват ръце от удоволствие (поне за мен беше така). Втората половина обаче достига близо до конспирациите и се рови в личния живот на Айнщайн, което от една страна е в плюс за „трилърджиите“, но не е добре за любителите на научната достоверност. Е, аз не съм голям фен на конспирациите и с чиста съвест ще посмаля оценката си. Мина ми времето, когато попивах като сюнгер всякакви трилъри, без да търся поне минимална достоверност.
Има един филм, който препоръчвам на всички, които се опиват от личността на Айнщайн. Не си спомням актьора, изиграл прочутия физик, но заглавието няма как да забравя. Изобщо няма да съжалявате, ако изгледате „Айнщайн и Едингтън“, защото си заслужава. В него е предаден доста ясен образ на първата съпруга на гения – Милева Марич, от която идва и цялата конспиративност на тази книга.
Оценка от мен: 3.7 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар