Предизвикателствата на кухнята през социализма
Разгръщах „Соц гурме“ („Жанет-45“, 2014) от време на време и си представях трудностите, през които е преминала Албена Шкодрова, за да поднесе едно такова изследване на хранителните привички през социализма – как цялата система се е държала на един имагинерен идеал, и как селската власт е тръгнала да прави от НРБ развита социалистическа държава, опитвайки се да се вмести в противоречивата идеология на група ентусиасти от СССР. В книгата видях доста особени заключения които сметнах за незадоволителни, но пък се опитах вмъкна част от личните спомени, за да подпомогна собствените си изводи. Като малък си бях доволно и презадоволено откъм храна хлапе – имах си стабилни бузи и не придирях на родителите си за нещо повече от класически български продукти като хляб, лютеница, мляко, масло, сирене, кашкавал, плодов нектар, баница с праз или сирене, печени чушки, ориз, картофи, яйца, свинско месо и някои други. По голямата част от месото определено идваше от прасетата, които бабите и дядовците ми отглеждаха на село. Яйцата ни ги снасяха кокошките в курника, в присъствието на гордия полигамен петел. От магазините се купуваха неща, които не можехме сами са си произведем. Проблемът настъпи някъде в началото на 90-те, когато цялата социалистическа манджа се превърна в... никаква манджа. Е, не сме се мъчили чак толкова, защото се облажвахме от селската ни градина и местните производители, пък и прасетата продължаваха някак си да се угояват, превръщайки се – определено след кончината си – в много месни консерви. Буркани, да. Традицията с туршията и варенето на компоти също не беше забравена. И някъде по това време хората взеха да си припомнят, че през социализма никога не са оставали гладни и жадни, че сега ще им трябват доста повече усилия, за да придобият храна.
Албена Шкодрова се е заела с доста деликатна тема, която навлиза съвсем определено в „кухнята“ на политическите дейци преди 89-та и тяхната мечта да нахранят идеологически българския народ. И от време на време да задоволяват стомасите им. Авторката анализира сведенията, придобити от многобройни интервюта на съвременници на социалистическата действителност: технолози, шефове в заводите за храни, ресторантьори и други, участвали пряко в произвеждането на храни и напитки. Преровени са архиви и библиотеки, за да можем да се насладим на вече готовата книга. Пътят на Шкодрева минава през всички етапи на производството и разпространението на продукти, тяхната история и трудностите, които са изпитвали самите работници, за да изпълнят поставените от властите задачи. Всъщност „Соц гурме“ е една своеобразна енциклопедия, включваща буквално всичко около създаването на храната в България.
Много хора си спомнят как и какво са пазарували от магазините преди 89-та година. Интересното е проследяването на съдбата на самите продукти, докато стигнат до магазините, гостилниците, сладкарниците, ресторантите, хотелите и Кореком. Тази история е скрита от обикновения човек, който е получавал само готовия продукт.
Спомняте ли си опашките за дефицитни продукти? Защо селското стопанство и развитата индустриална промишленост не успяват да задоволят търсенето на най-необходимите продукти? Как са планирани и произвеждани легендарните сладкарски изделия? Защо се създава Кореком? Защо Кока-Кола успява да пробие Желязната завеса и се повява именно в България. Качествени ли са били продуктите? Защо задължителните бригади не са изпълнявали напълно функцията си? Какво всъщност е представлявал марципанът? Защо ни е била необходима зимнината? Ако имате повече въпроси, отколкото отговори, тази книга може да ви помогне да ги намерите.
Няма как да минем без колоритните истории около производството и консумирането на храната. Разказите на очевидците преминават от сериозното към забавното. Може да сте чували някои, а с други тепърва ще се запознаете. Понякога липсата на определени суровини и машини за производство са създавали доста трудности на технолозите, но неволята учи и се е налагало да се проявява креативност.
Аз си прекарах много добре с тази книга. Сигурно ще има хора, които няма да повярват на всичко, но мен ме задоволи напълно.
Оценка от мен: 4.6 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар