вторник, 5 май 2015 г.

„ДРАКУЛА“ НА БРАМ СТОКЪР

   Легендарната книга на Стокър буди респект
   
   Прекарах няколко чудни вечери в компанията на тази респектираща книга. Изключително съм доволен, че едно от емблематичните заглавия, поставили началото на една епоха, се възражда в това прекрасно издание. Всъщност самия Стокър се е вдъхновявал от мрачните истории, писани през последните няколко века, но именно неговата книга е направила този важен тласък, продължен от десетки други автори и режисьори през 20-и век. „Дракула“ („Deja Book“, 2015) се явява един вид почит към изумителното умение на Стокър да разказва увлекателно мистичните си истории, без да се увлича към псевдонаучните прийоми, изпълнили така подло по-голямата част от 19-и век. Разбира се, неговата мисъл, претворена в тази книга, се бори с дребните остатъци на викторианските призраци и древните митове, и съвсем целенасочено се стреми да акумулира силата си в разумните обяснения чрез думите на героите. Неслучайно самите герои са „поданици“ на науката. Е, науката в края на 19-и век е под непрестанното влияние на божествения промисъл, и никак не е чудно, че вампиризмът би могъл да бъде съкрушен чрез религиозни символи и методи. Но, както всички знаят, в ужасните истории винаги присъства паранормалното и ние сме готови да му се насладим, отваряйки поредната класическа творба. Именно с тази магия е обилно напоен и романът на Стокър.

   Интересът ми към тази книга датира още от ученическите ми години, когато излиза едно доста окастрено и манипулирано издание (тогава не знаех, че е такова). С това луксозно и изпипано до съвършенство издание, Deja Book връща магията в сърцата на почитателите, и те, съвсем спокойно, могат да потънат в дебрите на истинската история, написана от Стокър – привилегия, която вече имаме всички. А художественото оформление си заслужава всички похвали! Вече прочел книгата, започвам да изпитвам все по-голямо възхищение от преводаческите умения на Слави Ганев и неговата съобразителност, направили от българското издание една мини енциклопедия. Книгата съдържа 502 разяснителни бележки, с които самото произведение придобива огромна тежест, и е несравнимо удоволствие да се проследява докъде води всяка нишка и идея, родила се в ума на автора. С тяхна помощ разбрах за влиянието на физиогномиката в описанието на героите от онова време („Физиогномика – псевдонаука, според която външният вид на човека и неговата душевност са в пряка връзка. Често тя търси уподобяване качествата на човешкото лице и тяло с тези на различни животни, за да ги свърже с определен темперамент“). Използването ѝ в „Дракула“ е особено удачно, поради простия факт, че прословутия граф има пряка връзка с прилепи и вълци.

   Стилът на писане на Стокър е прецизен до съвършенство – неговите герои оживяват с помощта на езиковите техники от 19-и век, познати на съвременните читатели като леко префърцунен и безкрайно описателен, гарниран обилно с мислите и чувствата на персонажите, обстановката, в която се намират и начинът им на живот в миналото и настоящето. Докато чете, читателят може да се изуми как съответното време, в което се разиграва действието, придобива ясни и стабилни очертания; как неусетно е въвлечен в историята и чувството, че се е пренесъл в миналото с машина на времето. Стокър дори е още по-добър в разказването. Самият роман е изграден от дневниците, писмата и телеграмите, които героите пишат. Тук-там се появява и вестникарска изрезка, която служи като доказателство за нечии твърдения. Постепенно всички тези текстове се подреждат в ума на читателя и сътворяват своето вълшебство. Резултатът е легендарен роман, превърнал се в родоначалник на всички „вампирски“ произведения, написани до ден днешен.

  Любопитна подробност е, че Стокър запазва автентичния говор на част от героите си, предавайки техните думи като текст, без да променя и думичка. Резултатът е пределно колоритен и натрапчив за читателите. Тук мога да дам за пример „Северозападен Романь“ на Стоян Николов-Торлака‎. Сравнението е силно, но ще се сетите защо го правя. Преводачът Слави Ганев се е справил, замествайки почти непреводимото с еквивалента му на български, т.е българска диалектна форма.

    Сигурно ще изглеждам глупаво, ако започна да преразказвам „Дракула“ на Брам Стокър, но все пак...

   Романът започва с дневникът на Джонатан Харкър – адвокат, заел се с делата на граф Дракула и с бумащината около закупения от него имот в Англия. По пътя към Трансилвания той разбира, че нещата далеч не са толкова прости и че дори животът му е в опасност. Замъкът, в който живее графът, се оказва пълно със зловещи мистерии място. Самият обитател е безмерно страховит и първоначалните добри впечатления бързо преминават в опити на адвоката да приключи посещението си по възможно най-бърз начин. Далеч от Трансилвания бъдещата му съпруга е обзета от безмерно щастие, когато разбира, че нейната приятелка си е избрала годеник. Тя очаква своя Джонатан и започва да се притеснява, когато той се забавя с месеци. По същото време д-р Сюърд е зает да наблюдава интересните постъпки на пациент с психични отклонения. При него пристига млада жена със странно поведение и симптоми. Да помага в случая е извикан професор Ван Хелзинг, който разпознава симптомите и започва необичайно лечение. В създалата се ситуация се намесват все повече хора, включително и граф Дракула, който е вече в Англия и преследва пъклените си планове. Скоро дневниците на участниците ще послужат за систематизиране на цялата информация около загадъчния случай и борбата между живите и неживите е време да започне.

   Накрая трябва да спомена, че оригиналът на Стокър може да ви се стори беден откъм хорър елементи. Типично за времената отпреди век, страховете на тогавашните хора са се пробуждали от далеч по-незначителни поводи и случки. Но пък самата история има огромна тежест за времето си. Ние, съвременните хора, до голяма степен сме притъпили страховете си, благодарение на науката и нейното влияние в живота ни. Чест прави на Стокър, че женските образи в романа му не са „празноглави“ и не припадат по задължение. Но сами ще се убедите, че оригиналният „Дракула“ е в пъти по-стойностна книга от досегашните преработени издания, появили се на книжния пазар преди години.

   В края на книгата е представена оригиналната първа глава на „Дракула“, отпаднала от първото издание през 1897 година. Има и интервю с Брам Стокър, взето същата година.

   Изказвам благодарности на Благой Иванов, Христо Блажев, Слави Ганев, Христо Чуков, Стоян Атанасов, Ганка Филиповска, Емануил Томов, Надежда Тошева и всички останали от екипа, реализирали това прекрасно издание! Има моменти, в които и най-обикновения читател се чувства горд с вашата работа. Аз поне съм.

Оценка от мен: 5 / 5

Няколко думи от Христо Блажев (един от издателите на „Дракула“) в „Книголандия“ 
Още едно ревю: Блогът на Бирето
И още: На по книга, две

Няма коментари:

Публикуване на коментар